Преди да се събудят лястовичките

     

     Утрото на Антоново идва неусетно с хлад, прилайване на куче, с гласът на пробудилите се петли и бледата омара над деретата прорязващи ридовете. Ранобудни хорица са се събрали под чадърите на „Стария дъб” отсреща на раздумка, очаквайки сутрешното си кафе.

     Розовото в облаците постепенно прелива в искрящо бяло. 

     Върху горния край на полимерната дограма на прозореца и част от мрежата на комарника лястовички са си изградили гнездо. Вече се дочуват врабчетата и след малко  ще се вдигне ятото на антоновските лястовички. След като се съберат ще накацат на мрежата, за да видят дали не е останало някое в гнездото. 

 

     Есента наближава и крилцата на малките трябва да укрeпнат преди изтощителното пътуване към Африка.

    

 За мен ще остане проблема с почистването на прозорците...

 

       Несресан, небръснат..., уморен – вероятно резултат от неизбежното докосване на миналото...

       Дали така изгледам... в огледалото на думите...

      Обичам контрастите,... но в живопистта. Вероятно, защото той придава повече емоция и интелект във възприемането на  образите. Но в реалния живот  контекста на антитезата „думи – живот извън думите”  - приема за мен  звученето на атонализъм (дано съм употребил правилно музикалния термин) и не  знам дали да не използвам  нещо като дисхармония или хаотично натрупване в главата ти на неприятни неща и чувства...

    Но всъщност каквото и значение да има в живота винаги ще изглеждам... несресан, небръснат..., уморен – вероятно резултат от неизбежното докосване на миналото...

     Чудно ми е, дали няколко бучки с лед и  глъдка Jack Daniels -  Chivas Regal все още не мога да си  позволя, ще ми върнат самочувствието...Но по обяд не е препоръчително...поне не днес...