По долини и чукари

Сняг се сипе от върхари.

Снежни преспи и фъртуни

малките селца притули.

 

Леден дъх покри стъклата

с дивни, приказни цветя.

И за празник с изненади

тръпнат детските сърца.

 

Скоро пръстите на мама

стъкват дъхава погача.

И коматчета горещи

носят радост на децата.

 

Шепне баба в мрачината,

приютила край поли децата:

 „Скоро Бъдни вечер иде!

Свиден празникът ще биде!

 

Вест на Дядо Коледа пратете

скришом в писъмце пишете

вий, молба гореща, мине,

дарът му до нас да стигне…“

…

Когато като малък, особено, когато живеехме в Горна Оряховица, неведнъж по Коледа ходехме на село в Девино. Стринка Стоянка често ме посрещаше на портите с думите: „Гечо, ране, мине…“

Така от спомените за една задушевна дума „мине“   се родиха тези среднощни стихове за онзи благоденствен празник, който  се върти като магическо воденично колело всяка  година и ме кара да се замисля, дали да напиша и аз писмо на дядо Коледа за благодатна Коледна благословия…за съпругата ми, за моите синове и техните семейства, за прекрасните ми внучета, за моите близки…за приятелите ми… за хората, които свързват душите си с Девино, което каквото и да си говорим си е една вълшебна магия…