Честит празник народни будители!

Няколко набързо написани някога, но искрени думи на възхвала и благодарност  към делото на поколенията всеотдайни ентусиасти от училището в Антоново по случай Деня на народните будители. И нека онези, които сега продължават по техните стъпки бъдат достойни последователи в попрището на това благородно дело. С пожелание за семейно благополучие, за здраве и нови успехи!

 

„Сто и тридесет години нашето училище сияе

със светлината на буквеното слово

Възрожденски дух в него тук витае

и гради то поколение достойно – ново!

 

В тези дълги съдбовни години

Този храм с любов необяснима

малките  хлапета с весел глъч събира

като пиленца в гнездо на чучулига…

 

Грее днес снагата на училищната сграда,

 А до нея край липите под зелената морава

някогашните училищни дувари

тихичко припяват песен стара!

…

„Някога, някак си – тук!

Сякаш тъй, между другото

хора вкопчени здраво в съдбата

като верни събратя

се събрали да правят

школо за децата

в дома на Клубаря…“

...

Днес отново пее

на звънчето меденият глас

и повежда спомена към онзи свиден час

във който тихичко престъпваш прага –

дървения, на училищната сграда.

Ласкава учителка те хваща плахо за ръката,

отвежда те до стария,

в зелено боядисан буков чин

с мастилницата стъклена –

една за двама

и перодръжката с желязното перо,

усмихва се…и с думички омайни

пренася те във светове незнайни…“

 28 октомври 2020г.

Това е любимото ми място на терасата, където се радвам на аромата на следобедното кафе независимо от времето.
Вчера беше слънце - днес цяла сутрин плътна мъгла. След обяд тя се разнесе, но облаците си останаха ниско над баирите...
Чудно ми е каква е тази мания младите хора да си пускат бради или да ходят небръснати...Рекох да опитам и аз...
Миналата седмица или по-рано, не си спомням. По времето, когато ходехме на кафе навън, срещнахме малката Михаела с баба си Иванка.
Тя ме погледна с любопитство.
- Дядо, защо ти е бяла косата.
- Баба ти Нина ми посипа главата с брашно като месеше баница.
Михаела погледна недоверчиво към Нина.
- Защото не слуша...
Детето хвана баба си за ръка, попипа с другата си ръчица косата си и каза:
- Моята коса не е бяла.
Ясно...Всички руси дечица са послушни, а непослушните дядовци задължително трябва да имат и брада...Защото какъв ще е този дядо, ако няма брада...

27 остомври 2020 г. 

Каквото и да се върти в главата ти преди кафето сутрин, гледайки от скука снимките на отминали лета, изборът винаги клони към: "Искам на море нищо, че е есен!

-Защо искаш да ходиш на море?

-Защото се вълнува за мене.

- "... а то, замряло, нито трепва…" ...

...

Независимо от сезоните на годината, погледът към морето на Балчик е винаги вълнуващ...

 Спи езерото; белостволи буки

над него свождат вити гранки,

и в тихите му тъмни глъбини

преплитат отразени сянки.

Треперят, шептят белостволи буки,

а то, замряло, нито трепва...

Понякога му сал повърхнини

дълга от лист отронен сепва.

П.П.Славейков

 23 октомври 2022 г.

  Струва ми се, че есента не е просто период от годината, свързан с промяната на времето. За мен тя е тържествота на последната красота на заспиващата природа - обвита в мъдрост и съзнанието за неизменността на потока на живота.

А приказната и красота е като мечтата – която както може безшумно да се появи, така и леко може неизживяна да избледнее и потъне в небитието...

 29 септември 2023г.

Магическата фантастика на чувствата се ражда винаги в сърцето и споменът за тях остава винаги заключен в него.

Понякога тези трепетни вълнения ни носят най-голямото щастие, но ни причиняват също и най-голямото разочарование.

Какво ли му е на това кълбце от жизненост, нерви, мечти, надежди, планове за бъдещето, щедрост, спомени, разочарования, болка и...любов...Не стига че се „бъхти“ през целия живот на човека, но и го съсипваме с нашите преживявания. Може би за това казват, че подвластните на емоции са слаби хора – като мен самият.

Има един кратък диалог от Ван Де – Хан, светското име на когото е Бронислав Виногродский – китаевед, преводач на китайските философски основополагащи текстове, писател.

„-Не забравяйте да почиствате сърцето си?

- Как?

- Със спокойствие!

-А какво е спокойствие?

- Отсъствие на излишни или ненужни мисли!“

1 октомври 2023г.

 Вече е Октомври!

Месец на багрите и златната охра на постелята, загърнала земята...

Сезонът, който прекъсва суетата на лятото и всички неща на земята намират пътя към дома си...

Умореното спокойствие в багрите на есента сякаш ни кара да търсим неизбежните знаци, които природата оставя за нас...

Време да изживеем есента в пълния и блясък и съхраним в паметта си тези скъпоценни късчета от живота ни - червените и огнено оранжевите градини в клоните на дърветата, топлия уют на дома, ароматът на горещото кафе, приятната компания на събеседниците ни, парата над извадените от фурната ябълкови мъфини, сладостта на баницата с тиква и не на последно място сякаш ненадейно изникналата мисъл за мекия пуловер и топлото вълнено одеало...

Мимолетно се ражда в душата ми усещането за живот като листата през есента, отвеяни нейде с повея на вятъра, носени по застоялата вода на реките – заедно, без горест, без раздяла или предразсъдъци.