"Късчета от живота", написано на 24 декември 2017г.
Весели празници, приятели!
Може би вече няколко години преди да се свечери над Антоново по бъдни вечер, с надеждата да събера децата си заедно на празника, се връщам към това, което бях писал някога за Коледа в безкрайно занемарения ми блог .
"…Често се сещам за онази първа вълшебна коледна нощ, която е останала в спомените ми.
...Село Девино е родното място на баща ми…Някъде далече по баирите на север от Балкана...
Сега си представете една дълбока, изпълнена с вълшебства, декемврийска привечер в предпланините на Стара планина.
И така - слънцето едва се е спуснало откъм „пали лула“ и село Девино в смрачавината се приготвя да потъне в нощния покой на Бъдни вечер.
А там тогава наоколо беше… сняг, белота и искрящ студ по бузите…
Наричат местността „пали лула“, защото по пътя откъм селото се излиза с волски коли по баир. Пътят се извива и криволичи. От лявата страна долу в ниското в далечината е Кара дере, замръзнало в леден покой. Зад него височини, и баири, прорязани с дерета, потънали в преспи и нощна тъга.Воловете пръхтят и теглят каруците бавно и тежко…И когато се излезе по пътя към Поляне (Сега Антоново), колата се спира на една шиянка. Там се пали една лула тютюн, за да може воловете да си отпочинат за малко и после да поемат по-нататък.
Спускаме се надолу в тъмата, а аз, три-четири годишен „мъж”, държа здраво майчината ръка. Насреща ни някой е запалил нощен фенер и ни посреща насред пъртината от сняг.А тя е висока далече над мен и ми се струва, че вървя между стени.От бледата мъждавина на опушеното стъкло снегът искри. Край него наоколо са деца и бързат срещу нас , обути в цървулки и завързани за тях с конопен канап ръчно изработени дървени кънки.
…Знаете ли как по нашия край се правят кълчища от коноп?...
Някой път ще ви разкажа за гръсниците…
На бледата светлина се мяркат зачервени бузи, облачета скреж по бузите, радостна глъч….
Пред портата ни посреща ни стринка Стоянка:
-Гечо, мине…
Кожата на бузите и е мека и гладка…Докосвам я с моите и потъвам в прегръдките и…
…Тя си отиде без време…Бог да я прости.
А какви гозби правеше – от нищо – нещо и вкусно – пръстите да си оближеш…
Кучето край вратата – делиорманско гонче скимти, върти се и радостно лае.
Сигурно няма кой да му обърне внимание. Бързаме за коледната трапеза…
А каква уюутна тъмнина ни обгръща…
Газени фенери, свещи, пръстен под, оджак с тлеещите въглени от изгарящия бъдник и ниската софра, наобиколена от всички…
Бялата кенарена покривка е обсипана с невероятни неща…
Майка ме привежда над погачата и ми показва колко е хубава…
А тя е голяма и пареща…На хрускавата и коричка лежат сенките на кошарите с овце, дамът с кравите и биволицата, кокошките в курника, житото в хамбара и… и какво ли още не…
Бързо си топвам късче от нея в паничката с гъст и сладък маджун.
Бледите сенчици от погачата извайват невероятни представи в тайнствените тъмни ъгли на стаята…
...
И всичко потъва в мрака на годините…
После всички налягаме на чергите, вълнените възглавници и завивки по пода и потъваме във въшебството на коледната нощ….
На сутринта до главата си намирам топли вълнени чорапки, ръкавички и шапка.Бързо се обличам, слагам шапката и ръкавичките и излизам в студа навън при кучето – радостта ми е невероятна…"
