"Късчета от живота", написано на 24 декември 2020 г.

Сигурно написаното не отговаря на изискванията на стихотворното слово. Малко е трудно днес да пиша поради болежките ми...

Но едно е сигурно - селото, в което е роден баща ми, винаги е било в сърцето и душата ми и тези нескопосани редове носят искреното ми възхищение от вълшебството на Бъдни вечер там...

На татко!

Бъдни вечер

Вечерен скреж покрива клоните със ледена обвивка

и рони звезден прах замръзналата им коричка.

Притулва снежна пелена хралупите в гората...

Потрепвайки от вятъра, пъртините в снега сребри луната...

А пътят ни назад във времето

оглежда се във таз вълшебна зимна нощ...

...

По пътя от Пали лула нататък

проскърцва закъсняла в гората шейна.

Уморени пред нея волове пръхтят

и в снега се напрягат в ярема,

сякаш обречени в някаква орис от древна по-древна...

Малко почивка и тишина

Само в студа се разсейва лекият дим

от забравена в устата лула ...

Оттатък зад баирите в Кара дере стели мъглата

и чезне Девино във преспите на мрака...

Присветва светлинка в къщурките, прихлупени в снега,

изпълва домовете на стопаните с особена нега.

Дървата в одаята правят топла жар в оджака,

разнася под синджира ароматна пара къкрещият боб.

В нощвите пък покрит на топло под месала

надига гръбче втасал пресен хляб...

И чака натъкмената с кенар за празника софра

кога ще се натрупа покрай нея - на баба челядта...

Най – после и стопанинът пристига от гората

нарамил снежен дънер върху рамената,

наметнати с кожуха стар,

прекръства се и плахо към огнището пристъпва

за да положи коледния бъдник в палещата жар...

Под връшник в подницата се надига пара

от ухаещата коледна погача

и грее върху нея празничния селски свят -

стада овце и крави, жито във хамбара,

кокошки, патици и всяка друга гад...

Дай, боже, в бъднините - за хората да има щастие и благодат...

Когато всичко е наред със девет постни гозби на софрата,

стопанинът приканва дядо Боже да седне при децата.

Разчупва ароматната погача работливата стопанка

и първото коматче пред иконата оставя за божията майка ...

Така започва винаги вълшебството на Бъдни вечер...

За да утихне всичко в святата Коледна нощ...

А отзарана Коледното утро ще завари

до малките рошави главички

чорапчета и шалчета, и топли ръкавички,

изплетени грижливо от бабините, вече слабички, ръчички...