Колкото и протоколно да звучи денят ни започва с очакване на предстоящите училищни тържества посветени на новата учебна година. Получената покана подхранва приятното чувство и мислите ми – пазени в сърцето от дългите години училищен живот, литват като хвърчило срещу все още топлия есенен ветрец.
Наистина, „хвърчилата се издигат най-високо срещу вятъра - не с него“.
Нищо чудно, че радостта от простите истини в живота оживяват с нюансите на топлота в душата ви.
Благодаря ви, мили колеги! Липсват ми дните, когато бяхме заедно... Когато разбереш, че истинските приятели са като багрите на дъгата след дъжд, тогава всичко изглежда различно...
С известна тъга споделям, че не мога да бъда сред вас, защото нашето малко слънчице, лъчезарната ни внучка Анита ще бъде също първокласничка и баба и дядо се чувстват задължени поне за малко да подкрепят благословената и ръчица по пътя към училище.
Няма коментари:
Публикуване на коментар