Сигурно е била непоносима болката в главата ми в утрото на 25 септември 2020 г., за да напиша тогава тези редове...

„Странно е да разсейваш скуката си с писане, но ако се изкусиш сутрин да пишеш за началото на деня и  някога  си се съмнявал, че е  удоволствие да чувстваш пленителния порив на свежия въздух в утрото, просто съпостави омаята на полъха в простора с чувството на болка, пронизваща главата като трясък на лятна гръмотевица, рано сутринта.

Бедната ми глава от години не може да понася това упорито главоболие в началото на деня.

Сигурно то ме кара да пиша безсмислици...

А пиша не защото ми е омръзнал звукът на собствения ми глас или няма кой да ме слуша...

В тези безценни мигове на ранината, когато есента пристъпва не много осезаемо в първите си дни, просто изкусително е  да описваш цвета на тишината  или звукът на спокойствието в природата при разсъмване, колкото и трудно да е това...“