"Късчета от живота", публикувано в дневника на 12 юли 2024 г.
 

Чета романа „ Когато Ницше плака“ на Ървин Ялом бавно и с удоволствие. Усещам „звука“ на всяка дума и фраза така взискателно, както се търси вкуса на тъмначервеното „Каберне совиньон“ от късно узряло грозде с благородни аромати и изтънчен вкус и отлежало в бъчви от френски дъб.

Сигурно не всяка книга за психотерапия може да се чете като роман, но за тази това правило не важи. С нетъпението на малко дете, търсещо великденското яйце в градината, усещаш удоволствието да попаднеш на малък смислов оазис, който да те накара да спреш, да се замислиш и излезеш поне за малко извън лабиринта на настоящето..

Днес фразата се крие в отношението на Ницше към молбата на д-р Бройер да се лекува неговото отчаяние, което докторът приема за свое болестно състояние: „ Не мога да лекувам отчаяние д-р Бройер. Аз го изучавам. Отчаянието е цената, която всеки плаща за самопознанието.“

„Отчаянието е цената, която всеки плаща за самопознанието“

Звучи като цитат на деня...