"Късчета от живота", публикувано в дневника на 3 юни 2024 г.

  Юнският дъжд се изсипа набързо надвечер, може би за да отмие суматохата от ежеседмичния понеделнишки пазар в Антоново. Светкавиците и гръмотевиците, понесени от облаците се затриха нанякъде и въздухът стана ободряващо свеж.

  

Остана само спокойствието на тишината след бурята.
Сякаш звучаха нейде отдалече словата от наскоро прочетен в мрежата стих...

„Прошепна й...
Ти не можеш да устоиш на бурята...
Тя прошепна в отговор...
Аз съм бурята...“