"Късчета от живота", публикувано в дневника на 2 септември 2024 г.

 В края на август бяхме в Балчик на почивка край морето. Хранехме се в стола на базата на Търговище.

  Един ден, когато вземах чиниите с обедното меню, една жена ме погледна внимателно и ме попита:

-          Вие се казвате Ангел Митев, нали?

  Погледнах я в очите и ми се стори нещо познато, но не бях сигурен..

-          Да! – отговорих тихо...

-          Бяхте ми учител в Антоново. Казвам се...

...

  Има неща, които сякаш не забелязвам, защото годините тежат на паметта ми, но те неусетно без да ги карам, ме връщат назад във времето, за да ме облъхне с до болка познато чувство и няколко дни по-късно в спретнатата класна стая на една от експозициите на етнографския комплекс „Етър“ изпитвам мимолетното желание с нетърпение да взема тебешира и да застана зад катедрата... като някога през годините...

...

  И тогава на дъсчените чинове  пред очите ми като на филмова лента ще изникнат лицата на стотиците деца свързали с живота си с мен като учител...