"Късчета от живота", публикувано в дневника на 20 септември 2024 г.

Днес Антоново отново осъмна в мъгла. Бях застанал до прозореца и се любувах на тихото спокойствие, с което тя размиваше появилите се тук – там ярки багри на есента.
Обичам този сезон, който поражда в душата усещане за мъдрост и улегналост.
Мъглата скоро се отдръпва към хребетите на Балкана и отнася със себе си, потъналите в нея мечти, приказни видения, оживели с очите на детството, спомени и мечти.
Чудя се какво би станало с мечтите ни, ако те изненадващо попаднат в порива на есенния вятър и се разпилеят като пухчетата на глухарче, губещи се незнайно къде... И дали някой ден ще ги съберем отново или ще търсим нови в миналото ...
Така започва новият ден в сезона на нежното спокойствие и тихата меланхолия от раздялата с миналото...