неделя, 5 януари 2025 г.

"Късчета от живота", написано на 24 декември 2017г.

Весели празници, приятели!
Може би вече няколко години преди да се свечери над Антоново по бъдни вечер, с надеждата да събера децата си заедно на празника, се връщам към това, което бях писал някога за Коледа в безкрайно занемарения ми блог .
"…Често се сещам за онази първа вълшебна коледна нощ, която е останала в спомените ми.
...Село Девино е родното място на баща ми…Някъде далече по баирите на север от Балкана...
Сега си представете една дълбока, изпълнена с вълшебства, декемврийска привечер в предпланините на Стара планина.
И така - слънцето едва се е спуснало откъм „пали лула“ и село Девино в смрачавината се приготвя да потъне в нощния покой на Бъдни вечер.
А там тогава наоколо беше… сняг, белота и искрящ студ по бузите…
Наричат местността „пали лула“, защото по пътя откъм селото се излиза с волски коли по баир. Пътят се извива и криволичи. От лявата страна долу в ниското в далечината е Кара дере, замръзнало в леден покой. Зад него височини, и баири, прорязани с дерета, потънали в преспи и нощна тъга.Воловете пръхтят и теглят каруците бавно и тежко…И когато се излезе по пътя към Поляне (Сега Антоново), колата се спира на една шиянка. Там се пали една лула тютюн, за да може воловете да си отпочинат за малко и после да поемат по-нататък.
Спускаме се надолу в тъмата, а аз, три-четири годишен „мъж”, държа здраво майчината ръка. Насреща ни някой е запалил нощен фенер и ни посреща насред пъртината от сняг.А тя е висока далече над мен и ми се струва, че вървя между стени.От бледата мъждавина на опушеното стъкло снегът искри. Край него наоколо са деца и бързат срещу нас , обути в цървулки и завързани за тях с конопен канап ръчно изработени дървени кънки.
…Знаете ли как по нашия край се правят кълчища от коноп?...
Някой път ще ви разкажа за гръсниците…
На бледата светлина се мяркат зачервени бузи, облачета скреж по бузите, радостна глъч….
Пред портата ни посреща ни стринка Стоянка:
-Гечо, мине…
Кожата на бузите и е мека и гладка…Докосвам я с моите и потъвам в прегръдките и…
…Тя си отиде без време…Бог да я прости.
А какви гозби правеше – от нищо – нещо и вкусно – пръстите да си оближеш…
Кучето край вратата – делиорманско гонче скимти, върти се и радостно лае.
Сигурно няма кой да му обърне внимание. Бързаме за коледната трапеза…
А каква уюутна тъмнина ни обгръща…
Газени фенери, свещи, пръстен под, оджак с тлеещите въглени от изгарящия бъдник и ниската софра, наобиколена от всички…
Бялата кенарена покривка е обсипана с невероятни неща…
Майка ме привежда над погачата и ми показва колко е хубава…
А тя е голяма и пареща…На хрускавата и коричка лежат сенките на кошарите с овце, дамът с кравите и биволицата, кокошките в курника, житото в хамбара и… и какво ли още не…
Бързо си топвам късче от нея в паничката с гъст и сладък маджун.
Бледите сенчици от погачата извайват невероятни представи в тайнствените тъмни ъгли на стаята…
...
И всичко потъва в мрака на годините…
После всички налягаме на чергите, вълнените възглавници и завивки по пода и потъваме във въшебството на коледната нощ….
На сутринта до главата си намирам топли вълнени чорапки, ръкавички и шапка.Бързо се обличам, слагам шапката и ръкавичките и излизам в студа навън при кучето – радостта ми е невероятна…"


 

"Късчета от живота", написано на 24 декември 2020 г.

Сигурно написаното не отговаря на изискванията на стихотворното слово. Малко е трудно днес да пиша поради болежките ми...
Но едно е сигурно - селото, в което е роден баща ми, винаги е било в сърцето и душата ми и тези нескопосани редове носят искреното ми възхищение от вълшебството на Бъдни вечер там...
На татко!
Бъдни вечер
Вечерен скреж покрива клоните със ледена обвивка
и рони звезден прах замръзналата им коричка.
Притулва снежна пелена хралупите в гората...
Потрепвайки от вятъра, пъртините в снега сребри луната...
А пътят ни назад във времето
оглежда се във таз вълшебна зимна нощ...
...
По пътя от Пали лула нататък
проскърцва закъсняла в гората шейна.
Уморени пред нея волове пръхтят
и в снега се напрягат в ярема,
сякаш обречени в някаква орис от древна по-древна...
Малко почивка и тишина
Само в студа се разсейва лекият дим
от забравена в устата лула ...
Оттатък зад баирите в Кара дере стели мъглата
и чезне Девино във преспите на мрака...
Присветва светлинка в къщурките, прихлупени в снега,
изпълва домовете на стопаните с особена нега.
Дървата в одаята правят топла жар в оджака,
разнася под синджира ароматна пара къкрещият боб.
В нощвите пък покрит на топло под месала
надига гръбче втасал пресен хляб...
И чака натъкмената с кенар за празника софра
кога ще се натрупа покрай нея - на баба челядта...
Най – после и стопанинът пристига от гората
нарамил снежен дънер върху рамената,
наметнати с кожуха стар,
прекръства се и плахо към огнището пристъпва
за да положи коледния бъдник в палещата жар...
Под връшник в подницата се надига пара
от ухаещата коледна погача
и грее върху нея празничния селски свят -
стада овце и крави, жито във хамбара,
кокошки, патици и всяка друга гад...
Дай, боже, в бъднините - за хората да има щастие и благодат...
Когато всичко е наред със девет постни гозби на софрата,
стопанинът приканва дядо Боже да седне при децата.
Разчупва ароматната погача работливата стопанка
и първото коматче пред иконата оставя за божията майка ...
Така започва винаги вълшебството на Бъдни вечер...
За да утихне всичко в святата Коледна нощ...
А отзарана Коледното утро ще завари
до малките рошави главички
чорапчета и шалчета, и топли ръкавички,
изплетени грижливо от бабините, вече слабички, ръчички...


 


"Късчета от живота", написано на 21 декември 2022 г.
Написано във времето, когато осъзнаеш, че всичко в този свят започва и завършва с ударите на сърцето...

 


"Късчета от живота", написано на  17 декември 2024г.
 Какво би станало с мечтите ни, ако те изненадващо попаднат в шеметния вихър на съдбата и се разлетят като пухчетата на глухарчето в небитието.

Дали някой ден ще успеем да се сдобием с нови…
„Някой ден“…
„Някой ден“ синоним ли е на „никога“ или е просто лабиринт, от който човек трудно ще намери изход…
Истината е, че хората обичат да правят планове за бъдещето, "но не разбират суровата истина, че в повечето от случаите просто бъдещето има планове за тях…" / неизвестен автор /
И за да не попадаш във водовъртежа на такива главоблъсканици, по-добре е да си намериш хоби.
И аз си намерих хоби - да си правя колажи... но...
Докато преди няколко години през първата вълна на епидемията от третия етаж през прозореца на ковид - отделението на болницата в Омуртаг си изпуснах GSM - ма.
Беше хубав GSM, подарък от сина ми, но от него остана само един единствен колаж... 


 

 


"Късчета от живота", написано на  16.12.2023г., Антоново

По долини и чукари
Сняг се сипе от върхари.
Снежни преспи и фъртуни
малките селца притули.
Леден дъх покри стъклата
с дивни, приказни цветя.
И за празник с изненади
тръпнат детските сърца.
Скоро пръстите на мама
стъкват дъхава погача.
И коматчета горещи
носят радост на децата.
Шепне баба в мрачината,
приютила край поли децата:
„Скоро Бъдни вечер иде!
Свиден празникът ще биде!
Вест на Дядо Коледа пратете
скришом в писъмце пишете
вий молба гореща, мине,
дарът му до вас да стигне"…



"Късчета от живота", публикувано в дневника  на 14 декември 2024 г. 
Едно затрогващо пожелание, се промъкна като като спомен на страницата ми.
11.12.2011год.  - последният ми учебен ден в СОУ"Св.Св. Кирил и Методий"- Антоново
"Учителю,
Дано звънчето школско в идните ти дни да не заглъхва никога!Дано чрез него пазиш спомени за трудности, успехи, детски търсещи очи, верни приятели, сбъднати мечти...
Благодарим, че си част от нашия професионален път.
Благодарим, за топлите, усмихнати очи, за мъдрите съвети...
Пожелаваме ти здраве, семейно щастие и късмет!!!"
От колектива на СОУ"Св.Св.Кирил и Методий"- Антоново послучай 63-рожден ден и пенсионирането му.