Преди да дойдат летните горещини...

    И тази вечер бурята се размина на Антоново... Малко дъжд, но проливен - с мълнии и гъмотевици... Сега е среднощ, но дъждът, макар и кратък, ще придаде тайнствено магично очарование на потъналата в зеленина гора в мига на първото и докосване от слънчевите лъчи на утрото .
   Гората винаги ме е привличала - с акварела на бледите, размити в утринната мъгла, багри, с призрачното си спокойствие, с необяснимото чувство на свобода и поривност породени от осезаемото докосването до красотата и. В нея човек потъва в дъха на влажната шума, в магичната тишина и .
   И онова усещане, натрупано от динамиката на деня като несигурност, понякога страх, неувереност, самотност и ранимост постепенно се разтваря в необятността на простора, въздуха и слънцето, които ти дава гората. Дори и прошумоляването на дъждовник или костенурка, птица или животинка някаква те изпълва с живот.