Морето

   Морето – неудържимо привличащо те със своята необятност, с магнетичното спокойствие на морските недра, с шеметния, понякога, танц на вълните.

   Сетивата ти в обгърналата те ласкава прохлада се сливат с древния зов на природата към волна поривност и  сякаш в ушите ти отеква меката сянка от звука на тимпаните  на  полузаспал барабанист в среднощния покой...

   И когато, опрял плещите си в пясъка на морското дъно, отвориш очите си, срещащи стрелите на слънчевия вятър пронизващи  сребърната пелена на вълните, внезапен спазъм на гърдите  изхвърля  хиляди бълбукащи следи нагоре към вълните...И политаш след тях...

   Морето наистина носи очарованието на свободата, но няма нищо по – хубаво от чаша бира и черноморски сафрид на брега, докато измиваш следите от преживяното,  за да се потопиш в   тревожното очакване на стреса и  промъкващата се към теб несигурност на ежедневието...