
Дори през
очилата ми текста изгледаше още по неугледен...
Всъщност
това не ме обезпокои много – вече съм пенсионер и не е необходимо да се грижа чак
толкова за него, след като ми служи само за общуване с общинската администрация
и то много рядко – понякога само веднъж в годината...А и доколкото си спомням сутрешните
ми прозрения в повечето от случаите не ми носят нищо добро и за това реших, че
е по-добре да помързелувам в утринната прохлада, което ми доставя удоволствие,
ако не обръщам внимание на болките в ставите – вероятно след вечерния ми джогинг,
който не е нищо друго освен валиране със сто и десет килограмов натиск на
полуизтритите ми маратонки най – често въру асфалта на училищния двор в Антоново.
...И когато
след известно време дойде редът на по-сериозните неща се качих на тавана,
където беше моята съкровищнища – един стар хладилник „Мраз”, пълен с книги, събирани
през годините. Те, овехтели с прегънати краища и потъмнели страници, чакаха да
бъдат събудени – „когато му дойде времето”. Там трябваше да потърся „Небивалици”
– те на Доналд Бисет – книга, включена в препоръчителния списък на моята внучка
с книгите за прочит през лятото на завършилите първокласници. В тъмнината и
задуха на застоялия под циглите въздух, в светлината на фенера най- накрая
достигнах до книжката.
Какво беше
учудването ми, когато подлепяйки с тиксо страниците на първата от тях прочетох:
„ На Петьо и учениците от детския комплекс в Антоново – успех! Ваш Бате Асен 21 февруари
1998 година”.
На този ден 21 февруари 1998 г. Бате Асен -
актьорът Асен Кисимов, с „Наопаки обърнатата страна” на Доналд Бисет гостуваше на децата в Антоново – невероятен,
пленителен, ... незабравим...
Няма коментари:
Публикуване на коментар