„Stella Artois”, цигара и сафрид...

   Екрана на лаптопа примигва, подсказвайки ми, че батерията се изчерпва в полутъмното фоайе на хотела. Интернета не достига горе в стаята и за това съм тук – сам в тишината на заглъхналата вече музика от близкия ресторант, която ти дава минутки покой и спокойствие.

   Аз съм в Балчик заедно със съпругата си, внучката ми и сина ми, когато рано сутринта, почти среднощ се сещам за една телевизионна реклама – баща и син пият кафе на риболов, а магията на изтънчения му аромат  само за  броени секунди пред екрана те кара да почувстваш тръпнейки онази незрима, тънка, често подложена на много изпитания, връзка между баща и син.

    Един неочакван, все пак е четири сутринта, но приятен разговор във фейсбукстраницата ме извежда от унеса и ме подтиква да се смъкна с голфа долу на плажа.

    Край брега вече не съм сам...

    Казва ли са ми, че не предпочитат плажа на Балчик под ботаническата градина, защото бил много каменист.

    На мен ми е приятно тук...Дори ми харесва повече, защото е каменист...
    Вълните тук са като спомените ни - връхлитат неочаквано и бурно и  се разбиват върху скалите, за да отмъкнат след себе си отломките в бездната...

 

    ...а спомените като песъчинки, погълнати от прибоя, ще изплуват някога в сънищата ни по-ярки и вълнуващи...

    Плажът е пуст...само в далечината се вижда жена, посрещаща изгряващото слънце,  в йогидската поза „лотус”...

     Отивам в края на кея при рибарите, омърлушено сгушили се над въдиците...Шегувам се – „Това, че „няма слука” също е слука...”...Дано са ме разбрали,...но бързо забравям за тях, потопен в красотата на безбрежието...

     Вървя надолу по крайбрежната алея...

Присъствието на Двореца над морския бряг изпълва атмосферата с тайнственост и романтика...Дълбоко вдъхваш свежестта на морето и сякаш ти се приисква да надникнеш   към потъналия в приказна зеленина архитектурен ансамбъл...

 ...към палмите, кактусите и кипарисите...

към лилиите...

към терасите и тесните алеи, криещи тайните си...

 и, разбира се, към играта на водопадите,...

 която   примамва погледа ти... 

...По-късно през деня синът ми ще затвори лаптопа си, ще се пошегува с майка си, почиваща си на шезлонга край плажа, и ще се потопи в прохладата на морето.

...След това ще излезе от вълните и ще ме покани при себе си на  „Stella Artois”,цигара и сафрид...