1 септември 2021 год.

С възрастта осъзнаваш, че във времето назад съдбата във всеки един момент те е изправяла пред различни предизвикателства. И животът се променял драстично – има случаи, когато в живота всичко се е постигало по-лесно, но има и времена, в което настоящето ни изправя пред истински предизвикателства. Понякога се радваме и се смеем, понякога се измъчваме или тъжим. Но въпреки това винаги идва времето да преосмислим нещата от живота, за да получим ценни уроци…
 

1 септември 2021г.

Първият ден на септември вече преваля…Вятърът ще става все по-хладен, бистър и свеж. После ще ливнат дъждовете. Под силните корони на окъпаните борови стволове, дърветата все повече ще червенеят, а земята ще се повива с падналите съсухрени листа…

Само месеци време ще дойде и зимата със самотните нощи – дълги и тъжни…

По – рано днес бях чел мисли на Мурасаки Шикибу вероятно от романа и "Приказката за Генджи" – първият роман в света…Тя е известна и като Лейди Мурасаки, придружител на японската императрица Акико. "Мурасаки" означава "виолетов"…

Без да се усетя, сега виждам две – три нейни фрази в моя текст…

 

 

Прави това, което ти харесва и се радвай на живота, защото твоето настояще ще бъде някога доброто старо време, което навярно много ще ти липсва...

 30 август 2022 г.

Има ли ли сте някога чувството, че нещо ви липсва...Сякаш всичко ви е наред, като в рефрена от една забавна песничка от миналото, но нещо, което ви се губи...Не е като ностралгия или като феномените на Юнг за старостта...По – скоро като късче спомен или блян, който е потънал някъде в безвремието на паметта...И сякаш шепне незабележимо тихичко, почти неразбираемо: „Hey! I'm here!“...Но до теб достига само ехото...

...Тихото спокойствие на морето край Балчик. Как ми липсва...

1. Обикновено понеделниците са дни на съпреживяване на приятните моменти от почивните дни. Но ако се изключи рождения ден на малкия Преслав, не мога да се сетя за нищо стойностно през изминалия уикенд.
   

Мъча се да се освободя от тази хватка и се сещам за мисълта на американския писател Чък Клостерман - „Изкуството и любовта са едно и също нещо: това е процесът да се видиш в неща, които не си ти.“ И се чудя, дали ако погледна нежните багри на някой акварел, няма да го видя в колорита на болно сиво като цвета на настроението ми.
Правя си тест за това и изборът ми в мрежата попада върху картините на  австралийския художник  Джон Ловет.
Но дори и мечтите мрачни в мирозданието ми тази сутрин не могат да помрачат елегантната, мека, изпълнена с топлина, красота в акварелите на Джон Ловет.  
Красотата трябва да се цени, независимо от къде идва светлината и, и независимо от настроението ти, което понякога те превръща в магарешки бодил!
...
Нова седмица – ново настроение, нови емоции, ново време за нови слайдове в мрежата...

Почивните дни вече са зад обратната страна на огледалото...

27 август 2021 година 

Неизменно денят ми започва с книга и кафе…

Забравете  идиличната представа за човек, разгърнал книгата на коленете си в леглото до чашата с кафе на перваза на широко разтворения прозорец с надеждата свежият утринен полъх да му донесе мирис на сено и билки…

Не, няма усет за хартия, няма трепет в пръстите, прелиствайки листата…

Съпреживяното от прочетената история се ражда от бледата охра в светлината на монитора…

Няма я магията от детството.

Неусетно от екрана изскача фраза от романа на  Маркъс Зюсак „Крадецът на книги“.

„…Когато се зае да пише своята история, Лизел се питаше кога точно книгите и думите са започнали да означават не просто нещо, а всичко?" 

Светът се променя, идва ново електрическо поколение и хартиеното книга полеке лека се разтапя в тази промана...

 

В сънливото утро, на любимото ми място, пред великолепния изгрев на подарените мигове нов живот след съня, се чудя понякога, какво мога да направя, за да помогна на приятелите си да се чусвстват по - добре в тези сурови времена.
Сигурно се питате, както и други са ми задавали въпроса, какво толкова специално намирам да си правя селфита пред тухлената фасада на балкона.
Това е любимото ми място. „До стената“ – място, където, освободен от предразсъдъците си, вече не мога да се върна назад във времето, за да корегирам някои неща, които сега биха ме притеснявали. Мога само да се обърна към себе си и с търпение, разум и спокойствие да осмисля тези неща, за да си направя реална равносметка от дълго извървяния жизнен път.
Сигурно написаното изглежда много пасторално или наивно, но когато главата на един пенсионер е малко нещо схваната, мислите му стават като „бягащи сенки на унеса“ / „Мусаши“ Ейджи Йошикава /
Вместо „Добро утро“ искам да споделя с вас, приятели, хубав ден с повече търпение, мъдрост и спокойствие, които да стоят по - далеко и над нещата, които ни подтискат...