В сънливото утро, на любимото ми място, пред великолепния изгрев на подарените мигове нов живот след съня, се чудя понякога, какво мога да направя, за да помогна на приятелите си да се чусвстват по - добре в тези сурови времена.
Сигурно се питате, както и други са ми задавали въпроса, какво толкова специално намирам да си правя селфита пред тухлената фасада на балкона.
Това е любимото ми място. „До стената“ – място, където, освободен от предразсъдъците си, вече не мога да се върна назад във времето, за да корегирам някои неща, които сега биха ме притеснявали. Мога само да се обърна към себе си и с търпение, разум и спокойствие да осмисля тези неща, за да си направя реална равносметка от дълго извървяния жизнен път.
Сигурно написаното изглежда много пасторално или наивно, но когато главата на един пенсионер е малко нещо схваната, мислите му стават като „бягащи сенки на унеса“ / „Мусаши“ Ейджи Йошикава /
Вместо „Добро утро“ искам да споделя с вас, приятели, хубав ден с повече търпение, мъдрост и спокойствие, които да стоят по - далеко и над нещата, които ни подтискат...