27 август 2021 година 

Неизменно денят ми започва с книга и кафе…

Забравете  идиличната представа за човек, разгърнал книгата на коленете си в леглото до чашата с кафе на перваза на широко разтворения прозорец с надеждата свежият утринен полъх да му донесе мирис на сено и билки…

Не, няма усет за хартия, няма трепет в пръстите, прелиствайки листата…

Съпреживяното от прочетената история се ражда от бледата охра в светлината на монитора…

Няма я магията от детството.

Неусетно от екрана изскача фраза от романа на  Маркъс Зюсак „Крадецът на книги“.

„…Когато се зае да пише своята история, Лизел се питаше кога точно книгите и думите са започнали да означават не просто нещо, а всичко?" 

Светът се променя, идва ново електрическо поколение и хартиеното книга полеке лека се разтапя в тази промана...