18 септември 2018 г.

Тиха привечер...Слънцето потъва в зеленината на Антоново...След малко ще изплува и луната...Съвсем бяла, за да изпълни синевата със спокойствие и тих копнеж...Дори да затвориш очи вълшебството на идващата нощ ще се пропие в цялото ти същество...

После луната ще пожълтее, ще се издигне високо...Ще посребри хълмовете, а тъмнината ще се стаи в дълбоките дерета, прорязващи снагата на Тузлука...

Светлинките в далечината ще започнат да гаснат една след друга...

И ще настане тишина...