Цяла сутрин пътувам с кораба в главата си към загадъчния бряг на пропадналите мечти.

Скучно, тъжно и разочароващо пътешествие.

Сигурно, когато дойде времето и феята на  тихото спокойствие приседне до главата ми, единственото ми желание ще бъде  да открехна другата врата с мисълта:

„Никога няма да бъдем толкова обичани, колкото в детството си.“

/ „Естествен роман“,  Георги Господинов /