19 септември 2020 г.

О, колко неприятно! Никога не е късно да откриеш истина различна от тази, която са ти разкривали някога по някакъв необясним начин.

Не знам в кой клас, може би в девети, защото тогава се изучаваше поемата на Омир „Илиада“, на класно по български език ни беше дадена темата за образът на Ахил - апотеоз в старогръцката литература или нещо подобно.

Твърде дълго време мина от тогава, така че не си спомням точно.

Много от моите съученици не бяха съгласни с това, аз също.

Не можех да пренебрегна образа на Антигона, носител на свободния дух, на светлото и разумно начало, на възвишените стремежи, но задачата бе факт.

Разбира се, писането насила не винаги може да доведе до желания резултат. По – скоро никога.

Бях изтрил това от паметта си и нямаше да си спомня за него, ако не бях прочел интервюто със Сюзън Нейман - американски морален философ и есеист, която живее в Берлин и е директор на форума Айнщайн в Подсдам, а и е преподавала в Йейлския университет, за феномена герой, образът на героя като мъченик и жертва.

Без да се впускам в подробности, защото интервюто е много интересно, Нейман съпоставя образите на Одисей и Ахил.

Разсъждавайки върху различни „прочити“ на поемата, много аргументирано тя разглежда образа на Одисей като един модерен герой и ми се струва, че е права:

„Опитах се да обърна това и да кажа: спрямо Ахил, който е в много по-голяма степен характер от вида „Рамбо”, герой на стария ред, Одисей е фактически един модерен герой, герой на Просвещението. Защото умът му е по-важен от грубата сила и също защото е раздвоен. Той принадлежи на повече епохи и на повече места. Той е принуден и готов да подхвърли на съмнение рамковите условия на своя живот. Това съставлява авантюристичното при него.

...

Ако се вярва, че е приключение да убиваш хора – така наречените екшън филми живеят тъкмо от това – тогава и Ахил е един авантюрист. Подобен на Рамбо.“ - заключава Сюзън Нейман.

Което си е един безспорен факт.

Но кутията на Пандора вече е отворена...

От тук нататък безспирно и в надпревара ще имат думата есеистите, философите и професионалните литератори от новото поколение, защото всеки, може би, а и трябва да е така, ще има свое мнение и своите аргументи по този въпрос...