Днешния предиобед беше „посветен“ на пътуване до Омуртаг.

„Пътуване“ е силно казано, но това ми щукна в главата.

Времето бе хладно. Небето се мръщеше, сякаш готово да заплаче и за това се облякох с риза, пуловер и панталон.

Няколко часа по-късно на страницата ми във ФБ изскочи един текст, който след кратко колебание побързах да ви покажа.

...

„ 20 септември 2021 г.

В тази сутрин погледът ми към природата на Антоново заедно с кафето  дойде с фразата: „Човек трябва да уважава себе си!“.

Веднъж преди години,  бай Марко Берков, бог да го прости,  ме беше срещнал в ресторанта „Стария дъб“. Накара ме да седна до него и ми каза, че същия дет е видял баща ми в магазина.

През лятото родителите ми  идваха на почивка в с. Моравица, откъдето беше майка ми. Рано  сутрин, всеки ден татко идваше пеша от Моравица до Антоново да напазарува и да си види внучетата – малките ми синове, преди да отдат на училище.

„Баща ти – вика бай Марко – винаги, когато го срещам, се възхищавам от него. Винаги върви изправен,  гладко избръснат, с изгладена риза, панталоните му с ръб, а обувките – лъснати. А ние, ние сме селяни – виж ни к’ви сме. Не уважаваме себе си!“.

А татко ми така и си отиде от този свят – изправен, с достойнство…

Но! По време на държавната практика, когато  завършвах учителския институт в Силистра и водех уроци в някои от силистренските училища, накрая по време на държавния изпит се бях „избарал“ с костюм, вратовръзка и т.н. Тогава   Павлов –  един от преподавателите ми по български език ми вика: „Ангелчо, хубаво ще бъде, така както се явяваш сега, да те посрещат всеки ден децата в училище…“.

Дълго време се опитвах, но нещата в живота ми се промениха и аз започнах да излизам с „краварските“ панталони и шарени фланелки, суитчъри и не знам какво още. Но това беше, защото времената бяха такива и  ни  бяха налегнали грижи.

Мина време и когато нещата се успокоиха в известна степен ,  отново облякох ризите с панталона.

И какво беше учудването ми, когато една женица на пазара  ме среща и вика: „ А бе, Митев, какво си се облякъл като за сватба?“. Същото нещо ми беше казал един от преките ми ръководители в първия ми работен ден  при него…

Защо го пиша това?

Защото така трябва.

„ Човек трябва да уважава себе си!“...

Както бе казал бай Марко Берков… Макар че, по дрехите се посреща човека, а по ума му го изпращат споед едно известна народна мъдрост...“