4 септември 2019 год.

„Оставам с впечатлението, че смъртта непрекъснато ме преследва безмилостно втренчена в мен.“ Това е началото на една затрогваща творба, прочетена на един дъх, докосвайки ме сетивно до тъгата на един живот, без да усетя и най-малко желание да упрекна проявите на героите в нея.

Творба на Давид Фонкинос – един от петте напоследък най-четени писатели във Франция. Естествено е езикът на оригиналната творба да бъде френски. За съжаление не можах да я намеря на български, но за мое удоволствие намерих творбата на руски „ Наши расставания“ – единственият извън матерният ми език, на който мога да чета свободно и да превеждам от него. Непрофесионално, разбира се.

„Знам, че ще дойде ден, когато ще лежа неподвижен лице в лице със смъртта. И какво ще ми остане тогава, освен спомени за минали удоволствия?“... И след това..“ Три милиарда жени живеят на земята. Затова имам пълното право да се запитам: защо Алиса? Особено в дните, когато се караме. Защо от всички китайки и рускини избрах точно нея? Защо тя влезе в живота ми и сега ме дразни и ме довежда до отчаяние?“…“ Алис винаги се обличаше много бързо. Постоянно я молех да отдели време и да ми даде възможност да се полюбувам на тялото й.

- Закъснявам! — извика тя в отговор.

На жените трябва да се забрани да крещят. Особено сутрин, когато все още се борите със себе си, надявайки се да догледате вероятно еротичен сън. Дори обмислях да настроя алармата за по-ранен час. Не ми беше жал да открадна няколко минути сън от себе си и да ги посветя в съзерцание красотата  на моята съпруга. Остави ме сам в леглото и аз се радвах, ако открия там няколко власинки от косата и - доказателство за мимолетния й престой. Веднъж й направих забележка за това, че оставя следи след себе си. И какво ми отговори тя?

- Гнил предател ще излезе от мен!

По някаква причина точно такива отговори карат сърцето ми да бие в ускорен ритъм.“... Сигурно и аз следващия път ще си мисля за Алис: „Напомня ми за един мой сън, само че не го помня.“

Да, ако всичко е суета, какво друго остава в теб освен чувството на топлота от спомена в гърдите ти…