Винаги, всяка година, в началото на септември сякаш като напев / за да не използвам думата „рефрен“/, вниманието и мислите на повечето от хората са насочени към  образованието, към училището, към учителите...

Достолепният Вазов ни завеща най – хубавите, най - изконните думи в народопсихологията на българския народ към образованието... „Сам остал прост, Марко обичаше учението и учените. Той беше от реда на ония родолюбци, жъдни ревнители на новото умствено движение, с грижите на които, в късо време, България биде засеяна с училища. Той имаше доста мъгляво понятие за практическата облага, която можеше знанието да донесе на тоя народ от земледелци, занаятчии и търговци. Марко гледаше угрижено как животът не даваше ни работа, ни хляб на ония, които излазяха от училище. Но той чувствуваше, със сърцето разбираше, че в науката се крие някаква тайнствена сила, която ще промени света.

Той вярваше в науката, както вярваше в бога, без разсъждение...“ („Под игото “, гл.Първа „Гост “).

Отегчително е да се казва, че образованието е от съществено значение за просперитета на младите хора и всичко зависи от  задълбочената подготовка, неизтощимата енергия и денонощни усилия на учителя.

Но понякога си мисля си с какво би се лишила  душевността на детето, ако педагогът не е успял да покаже на децата какво е мястото на сърцето им в живота....