Имаше времена, когато се събуждах сутрин с напрегнатото очакване, че денят ще срути върху главата ми един куп от проблеми и неприятности и не знам още какви гадости, без дори и да ми минава през главата каква ценна стойност има това да си жив, да дишаш, да мислиш, да се наслаждаваш... да обичаш.
Сега се събуждам и ставам с усещането за прилив на новия сезон.
Всеки един от нас е градил живота си тухла по тухла и всеки един от нас носи в спомените си толкова красиви истории на обич, радост, щастие и желание, но има моменти на болка и страдание, които крие "вдън горите тилилейски", за да не се връща към тях, за да не си причинява болезнена горест или терзание.
За това всеки нов сезон посрещаме с усещането за ново изпитание, нова промяна, нов ритъм и нова мелодия вътре в нас.
Но в този момент обаче целта ми е една и не се спирам докато не я постигна – удоволствието от чаша, изпълнено с мечтания, кафе, горещо и черно като косите на Шехеразада.
Няма коментари:
Публикуване на коментар