Обичам есента. Обичам този сезон, в който се долавя нежното спокойствие и тихата меланхолия на раздялата с миналото, така както прегорелите и съсухрени  от страстта на лятото листа се откъсват от короните на дървесата, за да застелят земята с ярките цветове на старите котленски килими.

Обичам този сезон, обагрен с  червеникавия оттенък в залеза на слънцето, наситен сякаш с искрите на истиващата жар от огньовете,  които доскоро са изгаряли душата ти.

Сезон с дъх на зрялост, който носи медената сладост на гроздовия сок налял с кехлибар сочните зърна  на гроздовете по асмите.

Време на тихата тъга от сбогуването с илюзиите и надежда за взаимност...