13 октомври 2021г.

Отварям широко прозореца днес и оставам изненадан  - посреща ме неприветлив есенен ден – мърляв, от време на време дъждовен, влажен и студен, мъжделив и скучен, а  освен това и пандемичен….

В същото време се опитва да прави всичко възможно, за да ми помрачи настроението.

Едва ли ще успее. Пука ми за усилията му, колкото ми пука за дървения крак на пирата Силвестър от „Островът на съкровищата“ на Робърт Луис Стивънсън.

Минава ми през главата, че въпреки всичко това есента е особено красиво време. Това ме кара да си запаля печката, да си пусна компютъра и да се любувам на картина от десктопа, изобразяваща някаква спокойна октомврийска сутрин в Тексас и багрите, избухващи по баирите на американския щат…

После ще отворя страницата на „Кланица пет, или кръстоносният поход на децата“ от Кърт Вонегът и ще потъна в нея.

Избрах я, защото на времето бях в Дрезден няколко дни, а писателят е бил военнопленник  там през 1945 година. По  това време станал свидетел на бомбардировката над германския град, която взела над 60 000 човешки жертви. Това е и поводът за написването на един от неговите бестселъри „Кланица-5“.