Бях намерил някъде, някога – вече не мога да си спомня кога, стихотворение на руска поетеса. Опитах се да го преведа, но не успях. Тогава написах това и го посветих на тази неизвестна вече за мен руска поетеса.

 

Отново плаха есен тихо стъпва по земята...

Настъпващата ведрина разсейва падналия мрак...

Сребри сланата вейките на дървесата

и с нейното дихание приижда тръпнещ хлад,

Мъглата стелe  дипли  и размива звездното сияние.

Отронват се листата от мразовитото дихание

и шепнешком политат към земята...

...

Така като на смъртен дарява им последното желание съдбата –

разделяйки се тихо със застиващата лятна жар,

като искрички – спомени да ги погълне тъмнината...