„Късчета от живота“, публикувано в дневника на 14 февруари 2024 г.

„Моряците казват, че дъждът тъгува за облака, докато пада в светлина или мрак към морето. 

Така и аз тъгувам за нея, докато падам през живота си през времето, през хаоса на нашите времена. Все още я сънувам понякога, но нищо не придава смисъл или значение на сънищата, само аз съм и онова, което искам да смятам за истина. Единствено копнеж.
Помня много добре онази есенна нощ...“
Гай Гавриел Кай – „Отдавна отминала светлина“

Обичам да държа в ръцете си книга, която ме грабва още с първите си редове и ме оставя без дъх до края на историята...Независимо дали е историческо четиво, или психологически трилър за миналото, владеещо мислите ни, или за пътя към любовта или приятелството, за болката, състраданието или безсилието към онова, което не можем да променим.

Въпреки прозичните ежедневни грижи, които ми отнемат доста от времето и силите, за книгите, писането на текстове и осмислянето на израза и фразата време винаги намирам.
В ранното утро днес литературната търсачка ме отвежда към книгата на канадския писател на фентъзи Гай Гавриел Кай – „Отдавна отминала светлина“...

Няма как да не е впечатляващо началото, сякаш писано за сценарии на филм:
„Оставил зад себе си младостта мъж в просторна стая нощем. Има фенери и лампи, факли в скоби, красива маса, високи закрити прозорци, картини в сенките на стените. Не е сам. Въпреки това долавя как умът му се връща към времето, когато наистина е бил млад. Всички го правим. Ухание ни пренася там, глас, име, някой човек ни напомня за друг, когото сме познавали…“