„Късчета от живота“, записано в дневника на 19 май 2024 г.

Спомен от 19 май 2023 г.

„Ако някой твърди, че прекарването на повече време в мисли ще му помогне да намери нова посока в живота си, изпада в дълбока грешка.

Всеки човек съди за нещата от гледната точка на собствения си жизнен опит. Така е и при мен. Но колкото и да преминава през деня времето ми в мисли, на другия ден в утрото, когато избледнява сутрешната дрямка, моят вътрешен компас не променя посоката си. Стрелката му винаги е насочена още преди изгрева към сиянието на зората.

Тази сутрин сияние няма. Досадни тъмносиви облаци са притулили всичко. Спуснали се почти над баирите, в ниското се размиват и през сивобялата мъгла се провиждат призрачно деретата и ридовете на Антоново.

През часовете на утрото времето се застоява хладно и от време на време дъжделиво. След това денят преминава тягостно бавно и скучно дълго в очакване на нещо по-добро...

А днес – днес е същото...Сиянието на зората не посреща деня ми...

Но сега нямам време да мисля за това, защото малкото момиченце, което някога учех да пълзи като оставях любимата му играчка – детско телефонче, далече от нея върху одеалото и вместо да припълзи то до него, придъпваше завивката и взимаше играчката с усмивка, с което правехме по-късно суровачки за Коледа, днес – днес, завършвайки последният училищен клас с отличен , то ще държи матурата по български език...

Късмет и успех, мило дете!“

P.S. Отново и през настоящата година пожелаваме с Нушка късмет на Ния, за да завърши успешно поредната сесия в СУ „Климент Охридски“.