„Късчета от живота“, публикувано в дневника на 19 юни 2024 г.

„Има нещо магическо в утрото, когато тишината и спокойствието му създават онова особено състояние след съня, предразполагащо към размисъл...
Малко слънчево зайче се процежда през щорите на прозореца и си играе с дъгата, която светлината прави през миглите му...
„Колко ли багри има този спектър на светлината , който гали очите му?“ – пита се той, но не знае, защото друг въпрос изпреварва отговора на предишния...
"А какъв ли би могъл да бъде цветът на елмазите в обеците на жената до него..."
Най – добре би било камъните в нейните обеци да имат пъстротата в цвета на очите му...Пъстри, като играта на цветовете в брирятните...
Тогава, когато годините са вече далече назад, тя ще стои пред огледалото сутрин и блестящите камъчета винаги ще и напомнят за любовта му съм нея!...“