„Късчета от живота“  в дневника ми от 22 юни 2024 г.

 „ Минават ми през главата умни мисли...“ – светлееше от забравения през нощта монитор.

 Когато прочетох какво съм написал в нощните безсъниците, по израза на Иванчо Йотата от романа на Иван Вазов „Под игото“ си „ рекох умствено“: „ Не сте избрали точния човек, за да попаднете на правилното място!“

И за да запълня квадрата, добавих в него: „ Животът е пълен с несигурност, затова обичам дните когато умът ми се радва на отсъстващите тягостни мисли, настроението е приятно и няма никакво напрежение... Разбира се, такива дни в живота няма, но въпреки това ги обичам...“

В тишината на утрото с облекчение идва времето за една препечена филийка с масло  на връхчето на ножа за мазане и капка вишнево сладко,  докато се приготвя кафето...

Но това е илюзорно затишие, защото спокойствието на деня може да предизвика в хората на моята възраст нежна дъга от спомени...

А човек понякога трябва да пази сърцето си от тях.

Може би с филм или приятно четиво...