„Късчета от живота“  в дневника ми от 23 юни 2024 г.

Когато поотмина лятната жега и лекият прохладен ветрец взе да се чувства осезаемо в стаята, излязох навън, за да разсея мислите си.

Разлиствайки страниците на спомените, в мен започнаха да изплуват много моменти на разговори, в които  често съм защитавал мнението си, или съм мълчал в знак на явно несъгласие...

Понякога хората приемат като подтик на его отстояването на някаква позиция, но всъщност те дори и не предполагат, че това просто може да е проява на желанието да  уважаваш себе си. Защото пренебрегвайки това и проявявайки конформизъм, ти вече не си същия, не си ти.

И когато сутрин се погледнеш в огледалото, там вече ще посрещаш  погледа на друг човек...

А това при мен не ме кара да се чувствам конфортно...