"Късчета от живота", публикувано в дневника на 2 август 2022 г.

Има една творба - „Вечерна серенада“ / 1802 / на немския поет и белетрист Клеменс Венцеслаус Брентано де ла Рош / Клеменс Брентано - един от основателите на „Хайделбергската романтическа школа“ /, в която почти осезателно намирам усещането за лек, въздушен, пърхащ звук на флейта - този удивително виртуозен инструмент, чието изобретение според древногръцките митове принадлежи на сина на Хефест - Ардал.

Пред мен са два варианта на превод на „Вечерна серенада“ – първият е от Венцеслав Константинов, а на вторият е на Найден Вълчев.

Чуй, пак флейтата ридае,

Хладният поток ехти!

Златен звук ще ни омае,

Тихо, тихо, не шепти!

Мила дума, ласка нежна,

Ах, сърцето не мълчи!

Сред нощта, в тъма безбрежна,

Звуците са рой лъчи!

...

Тиха флейта тихо плаче,

тихо пръска тих фонтан —

звуците се сипват в здрача

и долитат като блян.

Нежен зов, копнеж сърдечен,

сладък миг, така желан…

Звуците затихват вече

и отлитат като блян.

Според предпочитанията за всеки поетичен „вкус“.