"Късчета от живота", публикувано в дневника на 5 август 2024 г.

   

 Докато погледът ми се рееше към далечината в безвремието на ранното антоновско утро днес, имах чувството, че съм някакъв обелиск, покрай който животът се движи бавно като течението на ленива река в зноя на превалящото лято. Така е, когато в тишината, потънал в  лекия хлад на вятъра не правиш нищо друго, освен нехайно да се радваш на мързела в мислите си.

  Само в няколко думи, неизказани, но прозвучали извън теб, можеш да доловиш играта на багри в сиянието на зората пред погледа ти, красотата на ширещата се  безметежност и почувстваш лекия едва забележим порив на ефира...

  И те завладява чувството, по – скоро усещането, че постепенно се отдалечаваш от себе си...

  Но съвсем скоро те връща в деня желание за горещо кафе, черно като разпилените коси на смугла девойка и вълнуващо сетивата ти като пристъп на вятъра в бурната лятна тъма...

  Така или иначе с времето слънцето се притулва зад облаците, прозата на деня прераства в сивота и скуката  неочаквано ме накара да си спомня, че днес е крайно време да си направя подарък с едно заглавие на хубава книга...

  Много вероятно това да бъде „Норвежка гора“ на Харуки Мураками, ...но може и да не е такъв изборът ми...Не знам...