"Късчета от живота", публикувано в дневника на 1 октомври 2024 г.

   Когато вчера след проливния, но облагородяващ, почти денонощен дъжд във Велико Търново почуствах първите пориви на  Октомври, потръпнах може би  не толкова от прииждащия хлад, колкото от усещането за осезаемото присъствието на есента...

   Привечер, връщайки се в Антоново се поразрових, за да намеря един текст, който бях писал  през миналата година и сега исках да си го припомня...

  „ Вече е Октомври!

  Месец на багрите и златната охра на постелята, загърнала земята...

Сезонът, който прекъсва суетата на лятото и всички неща на земята намират пътя към дома си...

   Умореното спокойствие в багрите на есента сякаш ни кара да търсим неизбежните знаци, които природата оставя за нас...

  Време да изживеем есента в пълния и блясък и съхраним в паметта си тези скъпоценни късчета от живота ни - червените и огнено оранжевите градини в клоните на дърветата, топлия уют на дома, ароматът на горещото кафе, приятното присъствие на хората около теб, парата над извадените от фурната ябълкови мъфини, сладостта на баницата с тиква и не на последно място сякаш ненадейно изникналата мисъл за мекия пуловер и топлото вълнено одеало...

  Мимолетно се ражда в душата ми усещането за живот като листата през есента, отвеяни нейде с повея на вятъра, носени по застоялата вода на реките – заедно, без горест, без раздяла или предразсъдъци.

  Вече е Октомври!"