"Късчета от живота", публикувано в дневника на 7 октомври 2024 г.

 Във връзка с Деня на учителя получих много подрави от бивши колеги, ученици през годините и приятели. Тези мили думи като чародейство отключиха съкровени спомени за мен.

   Така в главата ми изплуваха първите  учителски години, които бяха в с. Длъжка поляна...На снимката селото не се вижда, защото е някъде далече, почти до хоризонта...

 „Длъжка поляна – село, закътано в предпланините на Балкана, на баир между деретата на Стара река и Ак дере.

  Бяла миришеща на вар, с прихлупен таван прясно боядисана стая, срещу прозореца на която е прикрепен голям книжен портрет на Шекспир.

  В дългите есенни и зимни вечери, когато мъглата стелеше навън или вятърът навяваше снежните пъртини, със съпругата ми Нина се любувахме на стиховете  великия английски поет и драматург до кошчето на първородния ни син Добринчо - много често , когато спираше тока, на свещи, които едва осветяваха една цветна рисунка на папагалчета срещу погледа на детето.

  А на другата сутрин пред зелените дървени чинове белите ми от тебешира ръце пишеха на черната дъска:

„Тази вечер Витоша е тъй загадъчна и нежна -

като теменужен остров в лунносребърни води...“